Публикации

Mаргарита Калайджиева
Адвокат, Съдружник

Мудността на българската съдебна власт и неефективността на принудителното изпълнение често се изтъкват от чуждестранните и български предприятия като сериозни пречки при събиране на паричните им вземания по съдебен ред. Тази оценка се споделя и от институциите на Европейския съюз. Тя се съдържа в критиките на Европейската комисия /ЕК/ в ежегодните й доклади за готовността на страната ни за членство и настоятелните й препоръки за предприемане на законодателни мерки за преодоляване на този проблем. Законът за частните съдебни изпълнители (обн. Държавен вестник, бр.43/2005 г.) беше една крачка в посока към ускоряване на принудителното изпълнение. Приложението на този закон обаче не доведе до съществени положителни резултати в практиката. Както сочи практиката в различни държави, институционалната реформа не може да обезпечи ускоряването на принудителното изпълнение, ако не е придружена и с адекватна реформа на процесуалната уредба на принудителното изпълнение и съдебното производство. Необходимостта от цялостна реформа на гражданския процес доведе до приемането на новия Граждански процесуален кодекс (ГПК), (обн. Държавен вестник, бр.59/20.07.2007 г.).

Проектът на новия ГПК, който влиза в сила на 1-ви март 2008 г., е изготвен в рамките на Туининг проект по Програма ФАР на ЕК “Реформа на гражданския процес” BG/03/IB/JH/01-A с партньори българското Министерство на правосъдието и австрийския Център за правна компетентност. При подготовката му са взети предвид не само австрийски нормативни разрешения, но и най-новото гражданско процесуално законодателство на някои от новите членове на Европейския съюз и на други европейски страни. В мотивите към проекта се констатират най-съществени недостатъци на действащия ГПК от 1952 г. и се набелязват и обосновават мерките за предоляването им.

В настоящото не можем да разгледаме всички промени в уредбата на съдебното производство и на принудителното изпълнение. Ще маркираме само някои основни положения в новия ГПК, които обезпечават ускоряване на съдебната защита и улесняване на принудителното изпълнение на парични вземания.

Според мотивите към проекта на новия ГПК центърът на реформата е фокусиран в общия исков процес. Основите са заложени в уредбата на първоинстанционното производство, в което трябва да бъдат съсредоточени всички процесуални усилия на съда и страните по изясняване на спора от фактическа и правна страна, така че то да стане гръбнакът на исковия процес. За съжаление уредбата на първоинстанционното производство пред окръжния съд, която се предлагаше в проекта, не е възприета в окончателния текст на новия ГПК.

Ново основно положение в уредбата на общия исков процес в първата инстанция е писменият отговор на ответника на исковата молба, какъвто в действащия ГПК не е уреден. В отговора на исковата молба ответникът трябва да изложи становището си по допустимостта и основателността на иска и по твърдяните от ищеца обстоятелства, както и да направи възраженията си. Ответникът трябва да посочи също, както обстоятелствата, на които основава възраженията си, така и всички доказателства в тази връзка. Всички писмени доказателства, с които ответникът разполага, трябва да бъдат приложени. Чрез уредбата на отговора на исковата молба законодателят се стреми към изясняване на позициите на страните от самото начало на процеса, така че да се ограничи възможността за протакането му поради несвоевременни техни процесуални действия. Тази основна идея намира израз в чл.133, където са уредени правните последици за ответника, ако не депозира в срок отговор на исковата молба или ако в същия не е изложил своето становище, възражения или не е посочил и приложил доказателствата си. В този случай ответникът губи възможността да предприеме по-късно пропуснатите процесуални действия. Същото важи и за пропуска на ответника да предяви насрещен иск, инцидентен установителен иск и молба за привличане на трето лице-помагач. Като нов принцип в исковото производство се въвежда концентрационното начало, което се изразява в преклудиране на възможността за нови фактически твърдения и доказателствени искания на страните на определен стадий от първоинстанционното производство. При досегашното правно положение процесуалните права се преклудират с приключването на устните състезания пред първата, въззивната и касационната инстанции. В новия ГПК законодателят цели да изтегли преклудиращия момент максимално напред. Преклузията настъпва с изтичането на срока, в който страната е имала възможността или е била длъжна да извърши съответното процесуално действие. Изключение от правилото за преклудиране на процесуалните права се допуска само, когато пропускът на страната се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които тя трябва да докаже.

 

В проекта се уреждаше като основа на първоинстанционното производство пред окръжния съд двойната размяна на книжа между страните. В окончателния текст на новия ГПК тази уредба обаче не се намира в Част Втора „Общ исков процес”, а в Част Трета „Особени искови производства”, а именно в Глава 32, където е уредено като ново особено производство производството по търговски спорове. В това производство са уредени допълнителна искова молба и допълнителен отговор на исковата молба. Тези книжа заедно с всички приложения към тях ще се разменят в кратки срокове между страните чрез съда. Чрез двойната размяна на книжа преди влизането на делото в открито заседание страните трябва да предявят всички свои искове и възражения, да изложат всички доказателствени искания и да приложат всички писмени доказателства. Проверката на допустимостта на депозираните искове и редовността на размяната на книжа се извършва в разпоредително заседание, в което съдът се произнася и по доказателствените искания на страните и по всички предварителни въпроси. Основният замисъл в тази уредба е процесуална икономия и максимално ускоряване на производството по търговски дела. Същата идея е залегнала в уредената възможност на съда да разгледа делото в закрито заседание, когато чрез размяната на книжата са представени всички доказателства и не е нужно изслушване на страните. По искане на страните съдът трябва да разгледа делото в закрито заседание.

Целта на законодателя с укрепване на процесуалната дисциплина посредством уредената преклузия на важни процесуални права да ускори процеса, е намерила израз и в уредбата на въззивното производство. Тук страните могат да сочат само такива нови факти, които са нововъзникнали или новооткрити. Те трябва също да обосноват пречките, поради които не са могли да посочат новооткритите факти. Това важи също и за нови доказателства, които страните сочат или прилагат във въззивната инстанция.

В новия ГПК касационното обжалване е сериозно ограничено чрез основанията за допустимост на касационната жалба. Можем да обобщим, че касационното обжалване на решението на въззивната инстанция е възможно и допустимо само тогава, когато Върховният касационен съд чрез проверката на решението трябва да се произнесе по съществен правен въпрос, за да осигури еднаквото прилагане на закона или развитието на правото.

В мотивите към проекта като съществен порок на действащата уредба на принудителното изпълнение е констатирано, че въпреки многобройните й промени тя си остава в плен на криворазбран “хуманизъм” и закрила на неизправния длъжник, който разполага с широк инструментариум от правни средства, с които да протака и често да осуетява удовлетворяването на кредитора. Някои съществени промени в уредбата на принудителното изпълнение, насочени към преодоляване на този порок, са следните: Сериозното ограничаване на обжалването на процесуалните действия на съдебния изпълнител, чрез което несъмнено се ускорява принудителното изпълнение. Длъжникът може да обжалва само ограничен брой изчерпателно посочени действия на съдебния изпълнител.

Според проекта на ГПК само лицето, внесло задатък до последния ден на проданта, както и взискателят, участвал като наддавач в проданта без да дължи задатък, могат да обжалват постановлението за възлагане на вещта. В окончателния текст на ГПК с тази възможност разполага и длъжникът. Обжалването обаче е възможно само поради това, че наддаването не е извършено редовно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Съществена причина за забавянето на принудителното изпълнение на парични вземания беше обжалването на оценката на вещта, която се изнася на продан от съдебния изпълнител. Според сега действащата уредба съдебният изпълнител трябва, включително с помощта на експерт, да оценява вещта, за да определи пазарната й стойност. Тъй като съществуват различни методи за оценяване на една вещ, резултатът от оценката винаги може да бъде оспорен, както и действително става в практиката. Поради това в новия ГПК понятието „пазарна стойност” на вещта вече не се употребява. Съдебният изпълнител не е длъжен да оценява вещите, които ще продава. Той сам ще определя продажната цена на движимата вещ, която се продава чрез магазин, както и началната цена, от която започва наддаването за вещта, която се изнася на публична продан. Съдебният изпълнител може да бъде подпомогнат от вещо лице само за определяне състоянието на вещта. Съществена пречка за ефективността на принудителното изпълнение на парични вземания понастоящем е установяването на секвестируемото имущество на длъжника, което е задача на кредитора. Данни за имуществото на длъжника могат да се открият в различни регистри, като регистрите на Централния депозитар, на данъчните служби, на Агенцията по кадастъра, регистърът на автомобилите към транспортната полиция и т.н. Всички тези регистри, с изключение на регистъра на недвижимите имоти, не са публични. Поради това кредиторът е изправен пред значителни трудности, след като няма достъп до необходимите данни. В новия ГПК е намерен изход от тази ситуация, като е осигурен достъп на съдебния изпълнител до тази информация. Правото му на достъп е ясно и недвусмислено прогласено, докато лицата и институциите, които водят подобни регистри или разполагат с информация за имуществото на длъжника, са изброени неизчерпателно. Следователно всяко такова лице или институция е длъжно да съдейства на съдебния изпълнител при събирането на необходимите данни.

В практиката укриването на имущество от страна на недобросъвестни длъжници е още една пречка за удовлетворяване на кредиторите. В тази връзка в новия ГПК е уредена специална разпоредба. Ако при длъжника не се открие секвестируемо имущество, чиято продажба може да покрие разноските по изпълнението, длъжникът се задължава да се яви пред районния съд и да декларира под страх от наказателна отговорност цялото си имущество и всички свои доходи.

Според мотивите към проекта като резултати от прилагането на новия ГПК се очаква ускоряване на съдебното производство, приключване на делата в уместни срокове, съответстващи на европейските стандарти, подобряване на качеството на съдебните актове и повишаване ефективността на принудителното изпълнение.